sh
, но може да се настрои). Текущата директория за изпълнението на скрипта е
директорията на работното пространство. Попълнете тук съдържанието на скрипта.
Ако в началото му липсва заглавен ред от вида:
#!/bin/sh
, ще се използва системният интерпретатор. Ако в началото на скрипта има ред
от вида:
#!/bin/perl
, ще можете да използвате произволен интерпретатор и ще можете изрично да
задавате с какви опции ще се стартира.
Стандартно интерпретаторът се извиква с опцията
-ex
. Така всички команди се отпечатват преди изпълнение, а изграждането се
счита за неуспешно, ако някоя от командите завърши с код, различен от
0
. Може да промените това поведение, като зададете начален ред за указване на
интерпретатора като
#!/bin/…
.
Добра практика е да не задавате голям скрипт тук. По-добре е да го сложите в
системата за контрол на версиите, а тук просто да го извикате чрез
bash -ex myscript.sh
или нещо подобно. Така ще може да следите промените в скрипта.